До Кмета на община Панагюрище

                                               До Председателя на Общинския съвет

                                               До ПК”КОМДС”, ПК „ООСТСГС”

ВНОСИТЕЛ :  Веселина Зумпалова-Ралчева

                          Общински съветник

ПРЕДЛОЖЕНИЕ  ОТНОСНО  СТОПАНИСВАНЕТО  НА  УЧЕНИЧЕСКИЯ  ЛАГЕР

В ПАНАГЮРСКИ  КОЛОНИИ

Г-н Кмете,

Колеги общински съветници,

През изминалите няколко години въпросът за ремонта на вилите и стопанисването на ученическия лагер в с.Панагюрски колонии беше постоянно на дневен ред на няколко от комисиите към Общинския съвет. Въпреки периодично отпусканите суми и приеманите решения, до този момент в лагера няма нито една окончателно ремонтирана и пусната в експлоатация вила. Очевидна е невъзможността и нежеланието на Общинска администрация да се справи с ремонта на лагера и да го приведе в нормален и приемлив за 21-ви век вид.

            Фактът, че след три години отпускане на суми и вземане на решения за ремонт на вили на лагера, все още няма довършена нито една вила, ме кара да смятам, че с тези темпове евентуален пълен ремонт на лагера ще имаме след 15 години. Тогава може би ще се наложи да започваме ремонта на първите ремонтирани вили отново (мазилката на вилата, която все още е в ремонт от една година, вече е започнала да пада). Естествено е при тази ситуация да се запитаме има ли смисъл изобщо общината да влага средства за това и какъв резултат очакваме да постигнем.

            КАКВО ИМАМЕ В МОМЕНТА ?  Лагер в много лошо състояние, нуждаещ се от радикален основен ремонт, както и от средства за издръжка и текущи ремонти.

            КАКВО ПОЛУЧАВА ОБЩИНАТА ? Децата от панагюрските училища имат възможност да почиват на ниски цени три десетдневни смени през лятото. При много лоши битово-санитарни условия. Но сред чудесна природа и климат.

            ПРЕДЛАГАМ : Общината да отдаде за стопанисване лагера чрез конкурс за дългосрочен период, като от евентуалните кандидати ще се иска да поемат ремонта на лагера (те и без това не биха могли да го стопанисват, без да вложат сериозни средства за възстановяването му така, че да могат да го ползват целогодишно) и да го предоставят на панагюрските ученици поне един месец всяко лято на цени, съответстващи (съобразено с инфлацията) на тези, на които в момента почиват децата. Това са точно три десетдневни смени – толкова, колкото имаме и в момента.

            Така ще имаме ремонтиран лагер, нулеви годишни разходи за издръжка, ремонт и заплати и същата услуга, която предлагаме на панагюрските ученици и в момента.

            Още един аргумент към горното предложение. Дори общината да направи ремонт (със собствени средства или евентуално по проекти), лагерът да придобие съвременен вид, да бъде отопляем през зимата и привлекателен за почиващи от цялата страна – нещо напълно реално – едва ли общината ще може да печели от това. Опитът със всички общински дружества показва, че управителите бързо намират начин да „реинвестират” печалбите, да правят всякакви счетоводни еквилибристики така, че общината не само не получава печалба, но често продължава да влага средства в тях. Фактът, че дори общинското дружество „Паркинги и пазари” , чиято основна дейност е събиране на такси, завършва на загуба от основната си дейност, е достатъчно показателен.

            Ако общината продължава да стопанисва лагера, ще имаме постоянно нарастващи целогодишни разходи за общината срещу лоши условия за почиващите деца.

            Разбира се – начинът за отдаване на лагера (наем, концесия или стопанисване) и условията, която ще се поставят на евентуалните кандидати на конкурса, са предмет на допълнително обсъждане от общинските съветници и администрацията. Аз давам само примерен вариант – такъв, че да запазим това, което имаме в момента.

            С уважение,

            Веселина Ралчева