В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

защо Панагюрище остана без вода

Този път ще започна отдалече. От предишните няколко години, в които малко по-малко ставаше ясно, че водопроводът от Марица прави авария след авария. Закърпваш едно място, аварира следващото. Че се изисква сериозен ремонт със сериозни средства. Че при тези аварии градът, както и селата от общината започват да разчитат на свои собствени алтернативни водоизточници. Източници, захранвали Панагюрище преди години. Но с изоставени и нефункциониращи съоръжения. Тогава се започнаха дебати в общинския съвет за възможността да се ремонтират и изградят нови съоръжения за събиране на водата от местностите над Панагюрище. В писмо до медиите през 2006 г. групата общински съветници от СДС пишат:

„По този повод вече три години настояваме да се оценят и реализират допълнителни варианти за игуряване на вода. Има предварителни проучвания и изчисления, които показват, че има перспектива за събиране на водните притоци от балкана от две посоки – над местността “Гешанка” и от “Средорек”. Със изграждането на съответните съоръжения на предварителна стойност около 1.5 милиона лева гр. Панагюрище и близките села ще имат хубава и евтина вода.

За останалите по-далечни села има варианти за самостоятелно водоснабдяване.

Този вариант може да се реализира за период не по-дълъг от 1 година.

Средствата могат да се осигурят от общинския бюджет.

Резултатът е много по перспективен отколкото хвърлянето на средства по поддръжка на сегашния водопровод, който често, всеки момент и задълго може да аварира.( вие сте свидетели за последните две години колко са авариите и какво е качеството на водата).”

Същата година след бурни дебати в комисията по бюджет и икономика в крайна сметка Общинския съвет нзима Решение №287/31.01.2006г. - Да се изготви до 30.03.2006г. идеен проект за алтернативни варианти за водоснабдяване на селищата от Общината, който да се обсъди на целевата сесия на Общ. Съвет през месец май.

Средствата за идейния проект да  се предвидят в бюджета за 2006г

Не последват обаче никакви действия – нито от кмета на общината, нито от Общинския съвет.

В навечерието на 2007 г. СДС издава вестник в който алармира „Въпреки липсата на ясна перспектива, управниците не търсят никакви алтернативни варианти, за да се осигури нормално водоснабдяване. Вече трета година ние, съветниците от СДС настояваме да се потърсят алтернативни начини за решаване на проблема. Вече трета година се отлага и тематичната сесия за водоснабдяването поради липса на няколко неща – идейна готовност, воля за решаване на проблема и заинтересованост. Десетки пъти сме поставяли въпроса за търсене на възможности за събиране на водните потоци от Средна гора. Има предварителни проучвания, които дават надежда за реализацията на подобен проект… „

Е – до алтернативното водоснабдяване се стигна, но принудително. Последната и поредна авария на водопровода от Злокучене беше наистина сериозна и спря задълго притока на вода от Марица. Откога Панагюрище не получава нито капка по този водопровод ? И досега не сме получили точен отговор на този въпрос. Дали е от пролетта на 2007г  или от януари 2008г, както твърди кметът на общината. Дори и да е от януари, едно е ясно – досега не е започнал ремонта на най-проблемния 3-километров участък. Ремонт, след който също няма гаранция, че водата ще потече. Всъщност от сериозен ремонт се нуждаят цели 20 км. Преди 3 месеца, в началото на лятото, общинският съвет започна да дискутира все по-често проблема, виждайки, че по него не се работи. През юни беше направено съвместно заседание на две комисии заедно с представители на общината, експерти и заинтересовани институции. Тогава се стига до решение за вземане на безлихвен заем от „Асарел Медет” АД, с който да бъдат закупени тръби за ремонта на проблемния участък. Това е официално парафирано от Общинския съвет с негово решение на 15.07.2007г. Какво е направено досега – на никого не е ясно. На последната сесия кметът отговори „Водени са разговори”. Процедурата по обявяване на поръчка и сключване на договор за доставка на тръби ще отнеме поне месец, затова  на последната сесия – в петък 22.08. - решаваме да  върнем заема на „Асарел Медет” АД, който да закупи тръбите и да ги предостави на общината, за да може бързо да започне ремонта на водопровода. Доколкото знам „Асарел медет” е реагирал светкавично и тръбите вече са поръчани, но трябва да бъдат доставени в България. Така или иначе – след пристигането на тръбите ще започне ремонта, който ще трае най-малко 15-20 дни. Това е оптимистичният срок за разрешаване на кризата. Ако не „изгърми” друг проблемен участък от водопровода.

               Кризата с водата започва в началото на месец август. В началото от общинска администрация ни уверяват, че се „взимат мерки и се работи по въпроса”. С всеки ден на нас, общинските съветници, ни става все по-неясно какво точно се работи. В един момент се оказва, че след като кметът се е върнал от отпуск, в такъв е излязъл зам.кмета Велко Сапунджиев. Кой изобщо работи по въпроса ?  Втората седмица един по един съветниците започваме да търсим собствена информация. Ясно е само едно – от месеци вече общината се водоснабдява от собствените си водопритоци от Средна гора. Водата обаче е силно намаляла и продължава да намалява с всеки ден. Няма перспективи за дъжд. Градът е в бедствено положение. Част от кварталите на града и високите етажи, както и някои села не са имали нито капка вода от началото на кризата. Някои от общинските съветници тръгват из вододайните райони сами, за да търсят причините за кризата и варианти за решаването й, макар и временно и частично. Нено Костурков завежда председателя на общинския съвет Филип Калбуров до м.Златьовица. От там преди години с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. През годините сме поставяли въпросът и за този водоизточник, но ни беше дадена информация, че съоръженията са разграбени, унищожени, няма електроснабдяване. Проверката обаче показва, че ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода  до Рогачовец. Съветниците водят разговори и с фирми, работещи в района по други обекти, които изразяват готовност да извършат необходимите работи, ако разполагат с конкретно задание и проект. Не става дума за някакъв свръхсложен проект, това признават и от общината. Предлага се на кмета общината да реагира бързо, като изготви с помощта на специалисти такъв проект и се сключи договор за изграждане на съоръжението. Това се случва миналия четвъртък. До вторник тази седмица, когато се събира за поредна вечер ресорната комисия нищо не е направено. До сесията, проведена в петък – също нищо. „Водени са разговори” – е регулярният отговор. Реални действия по водохващането от Златьовица започват на следващия ден. Двадесет и вторият ден от началото на кризата.

               Тръгвам и аз ден преди сесията с колегите ми от ГЕРБ  Нено Костурков и Веселин Дундаров, за да се уверя със собствените си очи какво става из вододайните зони на Панагюрище. Започваме обилкоката от Златьовица, за да се уверим, че нищо не се работи. После обикаляме местностите Средорек, Манзол. Натъкваме се на доста страшни гледки. Край пътя се разхвърляни трупи. Някои от тях прясно отсечени, други доста по отдавна, някои съвсем изгнили. Край пътя има гора, но навлизаш навътре 50 метра и попадаш на поредното сечище.

Край пътя има ромски катуни, които работят на съответните сечища. Дали това е санитарна сеч или планови за изсичане райони, не е ясно (предстои обиколка с директора на Горско стопанство, на която да се дадат отговори на всички въпроси). Но е ясно едно – сечат се не стари и изгнили дървета, а най-хубавите. Става дума за букови гори. Хубавият материал се извозва, останалият се изоставя разхвърлян из района и не се ползва за нищо. Изгнива. 

Разбираме, че повечето фирми, които извършват сечта са от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата.

Стигаме до Бунай. Мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото, където се се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета. Има чешма с доста добър дебит. Явно е, че някога е хващана водата от нея, тъй като има изградени корита, които я отвеждат към ръкавите на притоците на Луда Яна. Сега обаче 2-3 от коритата са счупени, другите - непочистени, и водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. 

       Положението с повечето изворчета в района е същото – водата отива в съседните землища. Продължаваме надолу. По път, специално направен от горските и явно предназначен за следващата „планова сеч”. Сеч в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир. По него стигаме до Бунайския път. Макар и попресъхнали край нас има поточета, които някога са прокарвани чрез тръби под пътя, но сега всичко е изоставено и водата се губи. Дали някой от общинското дружество В и К или от общината си е направил труда да погледне всичко това. И ако да – защо всичко е изоставено.

       Тук е мястото да вметна какво става с вододайните зони на Панагюрище. Отговорът е възможно най-идиотския – НЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ ! Защо ? Ами не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. Те са де факто вододайни, но по документи – не. Отново защо? На сесията кметът отговори – „Ами никой не се е сетил за това”. Започвам да търся истината и по този случай. Тъй като си спомням усилията на колегата ми от групата на СДС в предишния общински съвет – д-р Стоян Еничеров, председател на комисията по селско и горско стопанство, да се справи с този въпрос. Вярно, че в общинска администрация са проспали доста време.Наистина процедурата не е извършена, но тогавашната комисия, съвместно с Общинска администрация правят среща с представители на Басейнова дирекция и други институции, на която се уточняват начините за довършване на процедурата. Пишат писмо и внасят необходимите документи, но получават отговор, че тази процедура не може да бъде извършена от общината, а от инвеститорът, който осигурява водоснабдяването, в случая – Общинското В и К. От тогава до днес, изглежда от В и К не са направили нищо за обособяването на регламентирани вододайни зони (или както сега се наричат – санитарно охранителни зони). Може би това е пътя за регулиране на сечта в района. Точно по тази причина на последната сесия беше приет документ – писмо до Народното събрание и Министерския съвет, в което настояваме за спиране на сечта на букови гори в района на Панагюрище, до преразглеждането на Лесоустройствения проект 2002-2011г

На следващия ден отново с колеги тръгваме на обиколка. Този път отиваме до Гешанка и Щернята. Удивлението ни нараства  с всеки изминал час. Всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни. Няма никакви охранителни мерки. Наоколо има боклуци и изпражнения. Виждаме река Мулейска, която спокойно си изтича в посока, обратна на нашето водохващане. Влизаме и в Щернята. Място, което като дете съм запомнила като абсолютно недостъпно. Сега оградата е разграбена, всичко е разграден двор. 

Влизаме спокойно през портала и обикаляме. Докато се натъкнем на някого. Питаме защо водите на реката не се хващат и изтичат. Той ни обяснява, че в момента от реката се хващат само високите води. Правели се някакви опити де са хванат и от по-ниските. ОТ НЯКОЙ И ДРУГ ДЕН !?! Пуснали някаква бензинова помпа (която май в момента не работи). А най-ниското хващане  съвсем не се получавало, защото бавните филтри отдавна не функционирали добре. Обяснения, които звучат абсурдно на двадесетия ден, откакто градът е без вода.

           Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения ! Непоглeднати водоизточници ! Бездействие ! Нищоправене в продължение на 20 дни, в които стотици жители на общината нямат капка вода.

Извинявам се – не е съвсем нищо. Имало водоноски, които се появяват всеки ден в определени часове в районите, в които съвсем липсва вода, на които остроумни или по-скоро отчаяни панагюрци са изписали „Гергинекова чешма”. Има и режим, който не е ясен за никого и най-често не се спазва. Така научаваш, като се върнеш от работа, че всъщност са ти пускали водата. Или пък прочиташ , че ще ти я спрат в 22.00 ч, но тя изобщо не е идвала, та няма как да я спрат. Хората се втурват – наливат всички съдове, с които разполагат, погеже нямат никаква сигурност кога отново ще дойде скъпоценната течност. Перат, мият. Да си кажем честно – понякога и колите си. Поливат. Така едва ли се пести вода. На многобройните ми настоявания за навременно оповестяване на режима, се отговаря, че това е невъзможно. Не мога да приема този отговор. Колкото и хаотично да се действа (в което вече не се съмнявам) все някой има някаква идея кога ще се спре водата в един район на съответния ден, и кога ще се пусне. Въпрос е на едно обаждане до кабелна телевизия, която да пусне съответната обява.

Постингът стана много дълъг. И тъжен. Най-тъжното е, че няма изгледи за скорошно оправяна на положението. Ако не завали сериозно.

И все пак да напиша какво предложих и какви решения се взеха на последната сесия.

Предложих :

1. Предприемане на процедура за обявяване на бедствено положение в община Панагюрище.

            2. Създаване на експертна комисия, която да разглежда и обсъжда всички варианти за решения, макар и временни и частични, на създалото се положение  и кризисен щаб, който да реализира по най-бърз начин взетите решения и да реагира своевременно според ситуацията.

            3. Създаване на ясен и конкретен режим и оповестяването му – така, че за всеки конкретен район в града и общината, да е ясно в кои точно часове ще има вода, колкото и малко да са тези часове.

            Първите две предложения бяха приети от Общинския съвет. За третото – не стана ясно дали това ще е възможно. Но аз няма да спра да настоявам.

            Освен това – по предложение на Томи Наплатанов се прие информация за работата на кризисния щаб да се дава ежедневно по медиите и на специално изготвени табла. Да се направят постъпки за получаване на минерална вода от държавния резерв за най-засегнатото население на общината. И да се свика общоградско събрание в срок до 28-ми август, на което да се поканят гражданите и представители на всички заинтересовани институции, на което да се обсъди създалата се бедствена ситуация.

            Уважаеми съграждани, заповядайте на това събрание ! Ако и днес не вземем мерки, другото лято ще бъдем без вода не един месец, а три. И всички ще продължават сладкия си сън. Ще чакаме историческия язовир, който в крайна сметка ще бъде построен в една пустиня. И ще си плюваме на воля на пейката пред къщи или в кръчмата.